Селището е обявено за град с Указ № 1942 / 4.09.1974 г. на Държавния съвет на НРБ.

Селището Маджарово съществува под името Ятаджик векове наред. В превод от турски “Ятаджик” означава котловина, леговище.

През 1936–1937 г. селището се преименува на Дупница. През 1949 г. получава името Маджарово – в чест на воеводата Димитър Маджаров.

До 1913–1914 г. тук живее само турско население. След Балканската война държавната граница се установява на около 30 км. югоизточно от Ятаджик и селището попада вече в българска територия. На мястото на избягалите турци се заселват подгонените от Беломорска Тракия българи.

Първите заселници са от с.Бунархисар. Сегашните коренни жители на територията на община Маджарово са дошли от селата Доганхисар, Тафтаджик и Пишмен през 1920-21 г.

Предишните бежанци в по-голямата си част се отправят към Варна, Несебър, Ямбол, Стара Загора и др. поради липса на магазини, телефонна, шосейна и др.връзки.

Първата учебна година в с.Ятаджик е 1921-1922 г. с Начално училище. Първият назначен учител е волнонаетият Христо Апостолов.

Поминъкът на местното население през този период е животновъдството /предимно овце и кози/, а също така и отглеждане на тютюн.